Хидроцентралите в ЕС могат да поемат 18% от новите ВЕИ без разширяване на мрежата
Около 18% от планираните вятърни и соларни мощности в седем от основните пазари на хидроенергия в Европейския съюз могат да бъдат присъединени към електропреносната мрежа без необходимост от нова инфраструктура. Това показва анализ на Ember, според който съществуващите водноелектрически централи разполагат с неизползван мрежов капацитет, който може да бъде използван чрез хибридизация – свързване на нови ВЕИ към същата точка за присъединяване.
Изследването обхваща Австрия, България, Франция, Италия, Португалия, Румъния и Испания, които разполагат с 93 GW от общо 131 GW хидроенергийни мощности в ЕС. Според доклада този подход може да осигури присъединяването на общо 25 GW нови възобновяеми мощности без разширяване на мрежата.
Какво представлява хибридизацията?
Хибридизацията е модел, при който съществуваща водноелектрическа централа и нови вятърни или фотоволтаични мощности използват една и съща точка за присъединяване към електропреносната мрежа. Вместо да се изграждат нови електропроводи и подстанции, новите мощности споделят вече наличната инфраструктура.
Причината това да е възможно е, че много ВЕЦ не използват непрекъснато максималния си присъединителен капацитет. Средно те работят само на около 19% от възможностите на мрежовата си връзка, тъй като често произвеждат електроенергия основно в сутрешните и вечерните часове, когато потреблението е най-високо. През останалото време свободният капацитет може да бъде използван от слънчеви или вятърни електроцентрали.
Според Ember подобна комбинация почти удвоява използването на съществуващите мрежови връзки, а в някои случаи дори го утроява. Освен че намалява инвестициите в електропреносната мрежа, тя позволява и по-бързо присъединяване на нови възобновяеми проекти.
Австрия е лидер, България изостава
Австрия разполага с най-голям потенциал – 5,2 GW от планираните 6,8 GW нови ВЕИ могат да бъдат присъединени чрез съществуващите ВЕЦ. Следват Франция с 4,5 GW от общо 17,8 GW и Румъния, където 1,8 GW от планираните 10,4 GW могат да бъдат реализирани по този начин, или 17,3%.
България е на последно място сред разглежданите държави. Според анализа само 150 MW, или 6,8% от планираните 2,2 GW нови мощности, могат да използват съществуващите присъединителни точки на водноелектрическите централи.
Въпреки това държавната Национална електрическа компания (НЕК) вече работи по превръщането на няколко ВЕЦ в хибридни обекти чрез добавяне на батерийни системи за съхранение на енергия и разглежда възможността за изграждане на две плаващи фотоволтаични централи върху съществуващи язовири.
Защо комбинацията работи?
Слънчевата енергия естествено допълва производството на ВЕЦ. Докато водноелектрическите централи работят най-интензивно сутрин и вечер, фотоволтаиците произвеждат най-много електроенергия през обедните часове. Така една и съща мрежова връзка може да бъде използвана значително по-ефективно.
При помпено-акумулиращите ВЕЦ ползите са още по-големи. Ако в даден момент соларната централа произведе повече електроенергия, отколкото позволява мрежовото присъединяване, излишната енергия може да се използва за изпомпване на вода към горния басейн. По този начин вместо производството да бъде ограничавано, енергията се съхранява и може да бъде използвана по-късно.
Вятърната енергия също може успешно да бъде комбинирана с хидроенергията. Макар допълването да не е толкова изразено, сезонността на вятърното производство в Европа до голяма степен съвпада с периодите на по-високо потребление на електроенергия, което прави подобни хибридни проекти икономически ефективни.
От анализа са изключени водноелектрическите централи, разположени в защитени територии. Така около 28% от големите хидроенергийни мощности в разглежданите държави остават подходящи за хибридизация.